Колко често се уповаваме на “етикетите”, които поставяме във взаимоотношенията си и които четем върху хранителните продукти? А всъщност четейки и слушайки, разбираме ли какво точно ни се казва с тези “етикети”? “И аз те обичам” или “без добавена захар”…. Тези твърдения претендират за искрени отношения или здравословни ползи, а всъщност могат да бъдат подвеждащи.
Защо и каква би била целта на някой, за да ни подведе с тези думи? – Съвсем простичко е! – За да повлияе върху избора ни и след това да избяга от отговорност за подвеждащите “етикети”; да премахне съмнението или нуждата от проверка истинността им.
В любовните взаимоотношения да кажеш “и аз те обичам” на пръв поглед представлява израз на споделени чувства, а това може да бъде само радостна новина.
Всъщност любовта и обичта са проява на чувства, действия, а не реакция или отговор, както предполага гореописаната фраза. Ако партньорът ни винаги поднася само тази фраза, то това може да означава, че той/тя може да не изпитват съвсем същото като нас. Смята се, че постоянното поднасяне от една и съща страна във връзката, на израза “ и аз”, може да убие връзката или да показва намаляващия или неискрен интерес на партньора ни към нас. С този отговор се премахва съмнението в чувствата или нуждата от проверка на истинността им. Така ние оставаме спокойни за избора, който сме направили и за това, че ние също сме избрани. А дали е така? (повече за ползите от искрената и споделена любов, може да намерите тук)
При хранителните продукти поставянето на атрактивни надписи, като “без добавени захари” или “нискомаслен”, целят да привлекат вниманието ни, като създават илюзия за това, че правим правилен избор – избор на качествен и здравословен продукт.
Често нездравословните съставки са “замаскирани” под различни форми, които не будят съмнение за истинността си и за това, какво всъщност стои зад тях.
Най-често използваните подвеждащи надписи са адресирани към проблемни въпроси като:
- “без мазнини” – асоциира се с отслабване;
- същото се отнася и за “нискомаслен” или “нискокалоричен” продукт;
- “без захари” – асоциира се със здравословно, а често и с това, че няма да напълнеем или да се сблъскаме със здравословни проблеми.
Всъщността си тези “етикети” не гарантират здравословни ползи за организма. Напротив! Те могат да означават точно обратното.
Например: “без холестерол” или “без мазнини”. В първия случай, продуктът може да съдържа хидрогенирани мазнини (виж повече за тяхното влияние върху здравето ни в предходната ни статия – https://travna.bg/blog/package-and-content-in-love-and-food/). Тъй като холестеролът се съдържа в животинските продукти, а хидрогенираните мазнини са растителни, този надпис всъщност не гарантира, че холестеролът ни няма да се повиши при приема на продукт с този надпис.
Наличието на надпис “без мазнини” в продукта и присъствието на захари може да е подвеждащо за това, че няма да натрупаме мазнини. Защо? – При съдържанието на захар в продукта, се предизвиква производството на инсулин, за да може организмът ни да понижи нивата на кръвната захар. Инсулинът, обаче, е хормонът, който способства за усвояването на глюкозата от клетките и ще превърне захарта в мазнини. Следователно етикетът “без мазнини” не ни гарантира, че няма да натрупаме такива, ако в продукта се съдържат много захари за сметка на мазнините.
Етикет със съдържание “нискомаслен” често може да означава, че мазнините са намалени, но за сметка на захарите. Това е аналогичен случай на надписа “без мазнини” и не ни гарантира високо качество или здравословни ползи.
“Многозърнест” продукт, от своя страна, звучи много полезно. Това, обаче, показва само високото съдържание на зърнени култури в продукта, а те могат да бъдат рафинирани или нездравословни.
Често самите “нездравословни” съставки могат да бъдат изписани по различни начини, които отново да имат подвеждащ ефект за отсъствието на конкретната съствака.
Така например мононатриевият глутамат може да фигурира върху етикет като: натриев глутамат, хидролизиран соев протеин, глитаминова киселина, натриев казеинат, хидролизиран протеин или Е621. Аспартамът от своя страна може да се изписва като: аспартам, aspartame или Е951.
Хипократ е казал: “Нека храната ви бъде лекарство и лекарството — храна!”
Затова нека бъдем по-внимателни в подбора на хранителни продукти, нека четем “между редовете” и по-внимателно да подбираме думите към любимите си хора. Нека не се подвеждаме само по “етикетите”, за да не бъдем разочаровани от избора, който сме направили в любовта и в избора на хранителни продукти, с претенция за здравословни ползи.
Медове “Тръвна” изповядваме именно тази “религия” – с качествената храна, можем да си осигурим универсален лек за организма. Лековитите сили на меда споделяме тук: https://travna.bg/blog/13-polzi-ot-pchelen-med/ А доказателствата за качеството на продуктите са представени без притеснения, открито, за да гарантираме, че не оставяме информация за четене “между редовете”: https://travna.bg/analysis/.
